тундров

Речник на българския език

ту̀ндров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тундрув
  • тундроф
  • тундруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тун-д-ров
непълен член тун-д-ро-вия
пълен член тун-д-ро-ви-ят
ж. р. тун-д-ро-ва
членувано тун-д-ро-ва-та
ср. р. тун-д-ро-во
членувано тун-д-ро-во-то
мн. ч. тун-д-ро-ви
членувано тун-д-ро-ви-те