тундра

Речник на българския език

ту̀ндра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀ндри, ж. Обширна равнинна зона в субарктичния пояс със слаба, оскъдна растителност.
прил. ту̀ндров, ту̀ндрова, ту̀ндрово, мн. ту̀ндрови. Тундрова растителност.

Грешни изписвания (1)

  • тундръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тун-д-ра
членувано тун-д-ра-та
мн.ч. тун-д-ри
членувано тун-д-ри-те
звателна форма