тропик

Речник на българския език

тро̀пик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. тро̀пици, (два) тро̀пика, м.
1. Всяка една от двете въображаеми линии, успоредни на екватора, които отстоят от него на 23°27&039.; в северното и в южното полукълбо.
2. Обикн. мн. Област, разположена между тези линии, която е най-горещият район на земното кълбо.
прил. тропѝчески, тропѝческа, тропѝческо, мн. тропѝчески. Тропически дъждове. Тропически климат.
прил. тропѝчен, тропѝчна, тропѝчно, мн. тропѝчни.
Тропик на рака. — Северният тропик.
Тропик на козирога. — Южният тропик.

Грешни изписвания (1)

  • тропек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-пик
непълен член тро-пи-ка
пълен член тро-пи-кът
мн.ч. тро-пи-ци
членувано тро-пи-ци-те
бройна форма тро-пи-ка
звателна форма