тронен

Речник на българския език

тро̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. трон

Грешни изписвания (1)

  • тронин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тро-нен
непълен член трон-ния
пълен член трон-ни-ят
ж. р. трон-на
членувано трон-на-та
ср. р. трон-но
членувано трон-но-то
мн. ч. трон-ни
членувано трон-ни-те