трон
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
тро̀нът, тро̀на, мн. тро̀нове, (два) тро̀на, м.
1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
2. Прен. Власт на монарх.
3. Прикрепен към стената на църква стол.
прил. тро̀нен, тро̀нна, тро̀нно, мн. тро̀нни. Тронна зала.
• Сядам/седна на трона. — Поемам държавната власт.
• Свалям/сваля от трона. — Отнемам държавната власт на монарх.
1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
2. Прен. Власт на монарх.
3. Прикрепен към стената на църква стол.
прил. тро̀нен, тро̀нна, тро̀нно, мн. тро̀нни. Тронна зала.
• Сядам/седна на трона. — Поемам държавната власт.
• Свалям/сваля от трона. — Отнемам държавната власт на монарх.