тролей

Речник на българския език

тролѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

тролѐят, тролѐя, мн. тролѐи, (два) тролѐя, м.
1. Метален прът при някои превозни средства, който служи за снабдяване с ток чрез допиране до контактната мрежа.
2. Разг. Тролейбус.
прил. тролѐен, тролѐйна, тролѐйно, мн. тролѐйни. Тролейна мрежа.

Грешни изписвания (1)

  • трулей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-лей
непълен член тро-лея
пълен член тро-ле-ят
мн.ч. тро-леи
членувано тро-ле-и-те
бройна форма тро-лея
звателна форма