триъ̀гълник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. триъ̀гълници, (два) триъ̀гълника, м.
1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник.
2. Приспособление с три страни, предназначено за чертане.
3. Всеки предмет или детайл, който има такава форма.
• Любовен триъгълник. — Съпрузите и любовникът на единия от тях.
1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник.
2. Приспособление с три страни, предназначено за чертане.
3. Всеки предмет или детайл, който има такава форма.
• Любовен триъгълник. — Съпрузите и любовникът на единия от тях.
Грешни изписвания (7)
- треъгалнек
- треъгалник
- треъгълнек
- треъгълник
- триъгалнек
- триъгалник
- триъгълнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | три-ъ-гъл-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | три-ъ-гъл-ни-ка | |
| пълен член | три-ъ-гъл-ни-кът | |
| мн.ч. | три-ъ-гъл-ни-ци | |
| членувано | три-ъ-гъл-ни-ци-те | |
| бройна форма | три-ъ-гъл-ни-ка | |
| звателна форма | — | |