тримачтник

Речник на българския език

тримачтник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-мач-т-ник
непълен член три-мач-т-ни-ка
пълен член три-мач-т-ни-кът
мн.ч. три-мач-т-ни-ци
членувано три-мач-т-ни-ци-те
бройна форма три-мач-т-ни-ка
звателна форма