трезвеник

Речник на българския език

трѐзвеник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. трѐзвеници, м. Който не пие алкохол; въздържател.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • трезвенек
  • трезвинек
  • трезвиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трез-ве-ник
непълен член трез-ве-ни-ка
пълен член трез-ве-ни-кът
мн.ч. трез-ве-ни-ци
членувано трез-ве-ни-ци-те
бройна форма трез-ве-ни-ци
звателна форма трез-ве-ни-ко