въздържа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
въздържа̀телят, въздържа̀теля, мн. въздържа̀тели, м. Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не си станал въздържател?
Синоними
Грешни изписвания (7)
- ваздаржател
- ваздаржатил
- ваздържател
- ваздържатил
- въздаржател
- въздаржатил
- въздържатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-дър-жа-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-дър-жа-те-ля | |
| пълен член | въз-дър-жа-те-лят | |
| мн.ч. | въз-дър-жа-те-ли | |
| членувано | въз-дър-жа-те-ли-те | |
| бройна форма | въз-дър-жа-те-ли | |
| звателна форма | въз-дър-жа-те-лю | |