трѐбник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. трѐбници, (два) трѐбника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби.
Грешни изписвания (1)
- требнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | треб-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | треб-ни-ка | |
| пълен член | треб-ни-кът | |
| мн.ч. | треб-ни-ци | |
| членувано | треб-ни-ци-те | |
| бройна форма | треб-ни-ка | |
| звателна форма | — | |