тор

Речник на българския език

тор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

торъ̀т, тора̀, мн. то̀рове, м. и тор, торта̀, ж.
1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.
2. Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието ѝ.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор
непълен член то-ра
пълен член то-рът
мн.ч. то-ро-ве
членувано то-ро-ве-те
бройна форма то-ра
звателна форма