тора

Речник на българския език

1. тора некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

рел. „Закон“, наименование на първите пет книги от Библията; наричани у нас „Петокнижие“ и приписвани на Мойсей. Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — тексът на „Петокнижието“ и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите.

2. тора — ед. ч. непълен член

тора е производна форма на тор (ед. ч. непълен член).

3. тора — бройна форма

тора е производна форма на тор (бройна форма).