топуркам

Речник на българския език

топу̀ркам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

топу̀ркаш, несв. и топу̀рна, св. Разг.
1. Бягам с тропот. Детето топурка.
2. Прен. Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам, търча дълго време. Един месец топурках за тези документи. Цял ден топуркам из къщи.
същ. топу̀ркане, ср.

Грешни изписвания (3)

  • топуркъм
  • тупуркам
  • тупуркъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице то-пур-кам то-пур-ка-ме
2 лице то-пур-каш то-пур-ка-те
3 лице то-пур-ка то-пур-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице то-пур-ках то-пур-ках-ме
2 лице то-пур-ка то-пур-ках-те
3 лице то-пур-ка то-пур-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице то-пур-ках то-пур-ках-ме
2 лице то-пур-ка-ше то-пур-ках-те
3 лице то-пур-ка-ше то-пур-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топуркал съм топуркала съм топуркало съм топуркали сме
2 лице топуркал си топуркала си топуркало си топуркали сте
3 лице топуркал е топуркала е топуркало е топуркали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях топуркал бях топуркала бях топуркало бяхме топуркали
2 лице беше топуркал беше топуркала беше топуркало бяхте топуркали
3 лице беше топуркал беше топуркала беше топуркало бяха топуркали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще топуркам ще топуркаме
2 лице ще топуркаш ще топуркате
3 лице ще топурка ще топуркат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм топуркал ще съм топуркала ще съм топуркало ще сме топуркали
2 лице ще си топуркал ще си топуркала ще си топуркало ще сте топуркали
3 лице ще е топуркал ще е топуркала ще е топуркало ще са топуркали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да топуркам щяхме да топуркаме
2 лице щеше да топуркаш щяхте да топуркате
3 лице щеше да топурка щяха да топуркат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм топуркал щях да съм топуркала щях да съм топуркало щяхме да сме топуркали
2 лице щеше да си топуркал щеше да си топуркала щеше да си топуркало щяхте да сте топуркали
3 лице щеше да е топуркал щеше да е топуркала щеше да е топуркало щяха да са топуркали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топуркал съм топуркала съм топуркало съм топуркали сме
2 лице топуркал си топуркала си топуркало си топуркали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топуркал съм топуркала съм топуркало съм топуркали сме
2 лице топуркал си топуркала си топуркало си топуркали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм топуркал била съм топуркала било съм топуркало били сме топуркали
2 лице бил си топуркал била си топуркала било си топуркало били сте топуркали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да топуркам щяла съм да топуркам щяло съм да топуркам щели сме да топуркаме
2 лице щял си да топуркаш щяла си да топуркаш щяло си да топуркаш щели сте да топуркате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм топуркал щяла съм да съм топуркала щяло съм да съм топуркало щели сме да сме топуркали
2 лице щял си да си топуркал щяла си да си топуркала щяло си да си топуркало щели сте да сте топуркали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих топуркал бих топуркала бих топуркало бихме топуркали
2 лице би топуркал би топуркала би топуркало бихте топуркали
3 лице би топуркал би топуркала би топуркало биха топуркали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
то-пур-кай то-пур-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пур-кал
непълен член то-пур-ка-лия
пълен член то-пур-ка-ли-ят
женски род то-пур-ка-ла
членувано то-пур-ка-ла-та
среден род то-пур-ка-ло
членувано то-пур-ка-ло-то
множествено число то-пур-ка-ли
членувано то-пур-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пур-кал
женски род то-пур-ка-ла
среден род то-пур-ка-ло
множествено число то-пур-ка-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пур-кащ
непълен член то-пур-ка-щия
пълен член то-пур-ка-щи-ят
женски род то-пур-ка-ща
членувано то-пур-ка-ща-та
среден род то-пур-ка-що
членувано то-пур-ка-що-то
множествено число то-пур-ка-щи
членувано то-пур-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

то-пур-кай-ки