топуркаше

Речник на българския език

1. топуркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

топуркаше е производна форма на топуркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. топуркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

топуркаше е производна форма на топуркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).