топуз

Речник на българския език

топу̀з — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. топу̀зи, (два) топу̀за, м. Метална топка или метален къс, използван като тежест за кантар и др.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • топус
  • тупус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пуз
непълен член то-пу-за
пълен член то-пу-зът
мн.ч. то-пу-зи
членувано то-пу-зи-те
бройна форма то-пу-за
звателна форма —

Връзки