токмак

Речник на българския език

токма̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. токма̀ци, (два) токма̀ка, м. Разг.
1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
4. Прен. Глупав, недодялан човек.
същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • тукмак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ток-мак
непълен член ток-ма-ка
пълен член ток-ма-кът
мн.ч. ток-ма-ци
членувано ток-ма-ци-те
бройна форма ток-ма-ка
звателна форма