токма̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. токма̀ци, (два) токма̀ка, м. Разг.
1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
4. Прен. Глупав, недодялан човек.
същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.
1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
4. Прен. Глупав, недодялан човек.
същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.
Грешни изписвания (1)
- тукмак
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ток-мак | |
|---|---|---|
| непълен член | ток-ма-ка | |
| пълен член | ток-ма-кът | |
| мн.ч. | ток-ма-ци | |
| членувано | ток-ма-ци-те | |
| бройна форма | ток-ма-ка | |
| звателна форма | — | |