топлик

Речник на българския език

топлѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед.
1. В поезията — топлина; радост. Топликът на слънцето. Топлик за душата ми.
2. Диал. Топъл извор.

Грешни изписвания (1)

  • туплик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-лик
непълен член топ-ли-ка
пълен член топ-ли-кът
мн.ч. топ-ли-ци
членувано топ-ли-ци-те
бройна форма топ-ли-ка
звателна форма