топливо

Речник на българския език

топлѝво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • топливу
  • тупливо
  • тупливу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ли-во
членувано топ-ли-во-то
мн.ч. топ-ли-ва
членувано топ-ли-ва-та