огрев

Речник на българския език

о̀грев — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Топливо. Дърва за огрев.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • огрив
  • огреф
  • огриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-рев
непълен член ог-ре-ва
пълен член ог-ре-вът
мн.ч. ог-ре-ви
членувано ог-ре-ви-те
бройна форма ог-ре-ва
звателна форма —

Връзки