топило

Речник на българския език

1. топило — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пи-ло
членувано то-пи-ло-то
мн.ч. то-пи-ла
членувано то-пи-ла-та

2. топило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топило е производна форма на топя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. топило — мин. деят. св. прич. ср. р.

топило е производна форма на топя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки