топилото

Речник на българския език

1. топилото — ед. ч. членувано

топилото е производна форма на топило (ед. ч. членувано).

2. топилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

топилото е производна форма на топя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).