токоприемник

Речник на българския език

токоприѐмник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • токопреемнек
  • токопреемник
  • токоприемнек
  • токупреемнек
  • токупреемник
  • токуприемнек
  • токуприемник
  • тукопреемнек
  • тукопреемник
  • тукоприемнек
  • тукоприемник
  • тукупреемнек
  • тукупреемник
  • тукуприемнек
  • тукуприемник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-коп-ри-ем-ник
непълен член то-коп-ри-ем-ни-ка
пълен член то-коп-ри-ем-ни-кът
мн.ч. то-коп-ри-ем-ни-ци
членувано то-коп-ри-ем-ни-ци-те
бройна форма то-коп-ри-ем-ни-ка
звателна форма