тичане

Речник на българския език

тѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Библейско тълкуване:

Грешни изписвания (3)

  • тичани
  • тичъне
  • тичъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ча-не
членувано ти-ча-не-то
мн.ч. ти-ча-ния
членувано ти-ча-ни-я-та