пробег

Речник на българския език

про̀бег съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. пробези, (два) пробега, м.
1. Само ед. Разстояние, което изминава едно транспортно средство за определено време.
2. Спортно състезание, на което се пробягва определено разстояние.

Грешни изписвания (2)

  • пробек
  • пробик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-бег
непълен член про-бе-га
пълен член про-бе-гът
мн.ч. про-бе-зи
членувано про-бе-зи-те
бройна форма про-бе-га
звателна форма