теракота

1. терако̀та — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

ж., само ед.
1. Вид керамика — изпечена чиста глина или пластична смес от материали с жълт или кафявочервен цвят.
2. Изработено от такъв материал изделие без глазура.
прил. терако̀тен, терако̀тена, терако̀тено, мн. терако̀тени. Теракотени плочки.

Синоними

глина, глинено изделие, керемиден цвят

Грешни изписвания (7)

теракотъ
теръкота
теръкотъ
тиракота
тиракотъ
тиръкота
тиръкотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		те-ра-ко-та
ед.ч.	членувано	те-ра-ко-та-та
мн.ч.		те-ра-ко-ти
мн.ч.	членувано	те-ра-ко-ти-те
звателна форма		—

2. теракота — ед. ч. непълен член

теракота е производна форма на теракот (ед. ч. непълен член).

3. теракота — бройна форма

теракота е производна форма на теракот (бройна форма).