тепавичен

Речник на българския език

тепа̀вичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • тепавечен
  • тепавечин
  • тепавичин
  • типавечен
  • типавечин
  • типавичен
  • типавичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-па-ви-чен
непълен член те-па-вич-ния
пълен член те-па-вич-ни-ят
ж. р. те-па-вич-на
членувано те-па-вич-на-та
ср. р. те-па-вич-но
членувано те-па-вич-но-то
мн. ч. те-па-вич-ни
членувано те-па-вич-ни-те