тепавица

Речник на българския език

тепа̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тепа̀вици, ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода.
прил. тепа̀вичен, тепа̀вична, тепа̀вично, мн. тепа̀вични. Тепавичен улей.

Грешни изписвания (7)

  • тепавеца
  • тепавецъ
  • тепавицъ
  • типавеца
  • типавецъ
  • типавица
  • типавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-па-ви-ца
членувано те-па-ви-ца-та
мн.ч. те-па-ви-ци
членувано те-па-ви-ци-те
звателна форма