теоретик

Речник на българския език

теоретѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. теоретѝци, м.
1. Човек, който изследва теорията на някоя област на знанието. Инженер теоретик.
2. Разг. Човек, който е откъснат от практиката. Голям теоретик, но не може нищо да направи.

Грешни изписвания (7)

  • теоритик
  • теуретик
  • теуритик
  • тиоретик
  • тиоритик
  • тиуретик
  • тиуритик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-ре-тик
непълен член те-о-ре-ти-ка
пълен член те-о-ре-ти-кът
мн.ч. те-о-ре-ти-ци
членувано те-о-ре-ти-ци-те
бройна форма те-о-ре-ти-ка
звателна форма