теме

Речник на българския език

тѐме съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тѐмета, ср. Горната и задната част на човешка глава. Голо теме. Удар по темето.
прил. тѐменен, тѐменна, тѐменно, мн. тѐменни. Теменни кости.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • теми

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ме
членувано те-ме-то
мн.ч. те-ме-та
членувано те-ме-та-та