теглич

Речник на българския език

теглѝч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тиглич

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тег-лич
непълен член тег-ли-ча
пълен член тег-ли-чът
мн.ч. тег-ли-чи
членувано тег-ли-чи-те
бройна форма тег-ли-ча
звателна форма