сърненце

Речник на българския език

сърнѐнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. сърнѐ

Грешни изписвания (3)

  • сарненце
  • сарненци
  • сърненци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-нен-це
членувано сър-нен-це-то
мн.ч. сър-нен-ца
членувано сър-нен-ца-та