съпоставя

Речник на българския език

1. съпоста̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

съпоста̀виш, мин. св. съпоста̀вих, мин. прич. съпоста̀вил, св.вж. съпоставям.

Грешни изписвания (7)

  • сапоставъ
  • сапоставя
  • сапуставъ
  • сапуставя
  • съпоставъ
  • съпуставъ
  • съпуставя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вя съ-пос-та-вим
2 лице съ-пос-та-виш съ-пос-та-ви-те
3 лице съ-пос-та-ви съ-пос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вих съ-пос-та-вих-ме
2 лице съ-пос-та-ви съ-пос-та-вих-те
3 лице съ-пос-та-ви съ-пос-та-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вех съ-пос-та-вех-ме
2 лице съ-пос-та-ве-ше съ-пос-та-вех-те
3 лице съ-пос-та-ве-ше съ-пос-та-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставил съм съпоставила съм съпоставило съм съпоставили сме
2 лице съпоставил си съпоставила си съпоставило си съпоставили сте
3 лице съпоставил е съпоставила е съпоставило е съпоставили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съпоставил бях съпоставила бях съпоставило бяхме съпоставили
2 лице беше съпоставил беше съпоставила беше съпоставило бяхте съпоставили
3 лице беше съпоставил беше съпоставила беше съпоставило бяха съпоставили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съпоставя ще съпоставим
2 лице ще съпоставиш ще съпоставите
3 лице ще съпостави ще съпоставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съпоставил ще съм съпоставила ще съм съпоставило ще сме съпоставили
2 лице ще си съпоставил ще си съпоставила ще си съпоставило ще сте съпоставили
3 лице ще е съпоставил ще е съпоставила ще е съпоставило ще са съпоставили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съпоставя щяхме да съпоставим
2 лице щеше да съпоставиш щяхте да съпоставите
3 лице щеше да съпостави щяха да съпоставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съпоставил щях да съм съпоставила щях да съм съпоставило щяхме да сме съпоставили
2 лице щеше да си съпоставил щеше да си съпоставила щеше да си съпоставило щяхте да сте съпоставили
3 лице щеше да е съпоставил щеше да е съпоставила щеше да е съпоставило щяха да са съпоставили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставел съм съпоставела съм съпоставело съм съпоставели сме
2 лице съпоставел си съпоставела си съпоставело си съпоставели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставил съм съпоставила съм съпоставило съм съпоставили сме
2 лице съпоставил си съпоставила си съпоставило си съпоставили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съпоставил била съм съпоставила било съм съпоставило били сме съпоставили
2 лице бил си съпоставил била си съпоставила било си съпоставило били сте съпоставили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съпоставя щяла съм да съпоставя щяло съм да съпоставя щели сме да съпоставим
2 лице щял си да съпоставиш щяла си да съпоставиш щяло си да съпоставиш щели сте да съпоставите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съпоставил щяла съм да съм съпоставила щяло съм да съм съпоставило щели сме да сме съпоставили
2 лице щял си да си съпоставил щяла си да си съпоставила щяло си да си съпоставило щели сте да сте съпоставили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съпоставил бих съпоставила бих съпоставило бихме съпоставили
2 лице би съпоставил би съпоставила би съпоставило бихте съпоставили
3 лице би съпоставил би съпоставила би съпоставило биха съпоставили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-пос-та-ви съ-пос-та-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вен
непълен член съ-пос-та-ве-ния
пълен член съ-пос-та-ве-ни-ят
женски род съ-пос-та-ве-на
членувано съ-пос-та-ве-на-та
среден род съ-пос-та-ве-но
членувано съ-пос-та-ве-но-то
множествено число съ-пос-та-ве-ни
членувано съ-пос-та-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вил
непълен член съ-пос-та-ви-лия
пълен член съ-пос-та-ви-ли-ят
женски род съ-пос-та-ви-ла
членувано съ-пос-та-ви-ла-та
среден род съ-пос-та-ви-ло
членувано съ-пос-та-ви-ло-то
множествено число съ-пос-та-ви-ли
членувано съ-пос-та-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вел
женски род съ-пос-та-ве-ла
среден род съ-пос-та-ве-ло
множествено число съ-пос-та-ве-ли

2. съпоставя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съпоставя е производна форма на съпоставям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. съпоставя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съпоставя е производна форма на съпоставям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. съпоставя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съпоставя е производна форма на съпоставям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).