съпоставел

Речник на българския език

1. съпоставел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпоставел е производна форма на съпоставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпоставел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпоставел е производна форма на съпоставя (мин. деят. несв. прич. м. р.).