съдружие

Речник на българския език

съдру̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съдру̀жия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели.

Грешни изписвания (1)

  • садружие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съд-ру-жие
членувано съд-ру-жи-е-то
мн.ч. съд-ру-жия
членувано съд-ру-жи-я-та