събутилник

Речник на българския език

събутилник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-бу-тил-ник
непълен член съ-бу-тил-ни-ка
пълен член съ-бу-тил-ни-кът
мн.ч. съ-бу-тил-ни-ци
членувано съ-бу-тил-ни-ци-те
бройна форма съ-бу-тил-ни-ка
звателна форма