съ̀ботник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. съ̀ботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях.
мн. съ̀ботници, (два) съ̀ботника, м. Истор. При комунистическото управление — ден, в който хората се задължават да извършват безплатна работа. Съботник за почистване на града.
мн. съ̀ботници, (два) съ̀ботника, м. Истор. При комунистическото управление — ден, в който хората се задължават да извършват безплатна работа. Съботник за почистване на града.
Грешни изписвания (3)
- съботнек
- събутнек
- събутник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-бот-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-бот-ни-ка | |
| пълен член | съ-бот-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-бот-ни-ци | |
| членувано | съ-бот-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-бот-ни-ка | |
| звателна форма | — | |