съблечен

Речник на българския език

1. съблѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съблѐчена, съблѐчено, мн. съблѐчени, прил. Който е без дрехи; гол. Съблечено бебе.

Грешни изписвания (3)

  • саблечен
  • саблечин
  • съблечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съб-ле-чен
непълен член съб-ле-че-ния
пълен член съб-ле-че-ни-ят
ж. р. съб-ле-че-на
членувано съб-ле-че-на-та
ср. р. съб-ле-че-но
членувано съб-ле-че-но-то
мн. ч. съб-ле-че-ни
членувано съб-ле-че-ни-те

2. съблечен — мин. страд. прич. м. р.

съблечен е производна форма на съблека (мин. страд. прич. м. р.).