считам

Речник на българския език

счѝтам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

счѝташ, несв. и счета̀, св. Мисля, смятам. Считам те за сигурен участник. Считай, че сме се разбрали.

Грешни изписвания (1)

  • считъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице счи-там счи-та-ме
2 лице счи-таш счи-та-те
3 лице счи-та счи-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице счи-тах счи-тах-ме
2 лице счи-та счи-тах-те
3 лице счи-та счи-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице счи-тах счи-тах-ме
2 лице счи-та-ше счи-тах-те
3 лице счи-та-ше счи-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице считал съм считала съм считало съм считали сме
2 лице считал си считала си считало си считали сте
3 лице считал е считала е считало е считали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях считал бях считала бях считало бяхме считали
2 лице беше считал беше считала беше считало бяхте считали
3 лице беше считал беше считала беше считало бяха считали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще считам ще считаме
2 лице ще считаш ще считате
3 лице ще счита ще считат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм считал ще съм считала ще съм считало ще сме считали
2 лице ще си считал ще си считала ще си считало ще сте считали
3 лице ще е считал ще е считала ще е считало ще са считали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да считам щяхме да считаме
2 лице щеше да считаш щяхте да считате
3 лице щеше да счита щяха да считат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм считал щях да съм считала щях да съм считало щяхме да сме считали
2 лице щеше да си считал щеше да си считала щеше да си считало щяхте да сте считали
3 лице щеше да е считал щеше да е считала щеше да е считало щяха да са считали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице считал съм считала съм считало съм считали сме
2 лице считал си считала си считало си считали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице считал съм считала съм считало съм считали сме
2 лице считал си считала си считало си считали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм считал била съм считала било съм считало били сме считали
2 лице бил си считал била си считала било си считало били сте считали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да считам щяла съм да считам щяло съм да считам щели сме да считаме
2 лице щял си да считаш щяла си да считаш щяло си да считаш щели сте да считате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм считал щяла съм да съм считала щяло съм да съм считало щели сме да сме считали
2 лице щял си да си считал щяла си да си считала щяло си да си считало щели сте да сте считали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих считал бих считала бих считало бихме считали
2 лице би считал би считала би считало бихте считали
3 лице би считал би считала би считало биха считали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
счи-тай счи-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род счи-тан
непълен член счи-та-ния
пълен член счи-та-ни-ят
женски род счи-та-на
членувано счи-та-на-та
среден род счи-та-но
членувано счи-та-но-то
множествено число счи-та-ни
членувано счи-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род счи-тал
непълен член счи-та-лия
пълен член счи-та-ли-ят
женски род счи-та-ла
членувано счи-та-ла-та
среден род счи-та-ло
членувано счи-та-ло-то
множествено число счи-та-ли
членувано счи-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род счи-тал
женски род счи-та-ла
среден род счи-та-ло
множествено число счи-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род счи-тащ
непълен член счи-та-щия
пълен член счи-та-щи-ят
женски род счи-та-ща
членувано счи-та-ща-та
среден род счи-та-що
членувано счи-та-що-то
множествено число счи-та-щи
членувано счи-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

счи-тай-ки