супник

Речник на българския език

су̀пник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. су̀пници, (два) су̀пника, м. Голям съд, в който се поднася супа.

Грешни изписвания (1)

  • супнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суп-ник
непълен член суп-ни-ка
пълен член суп-ни-кът
мн.ч. суп-ни-ци
членувано суп-ни-ци-те
бройна форма суп-ни-ка
звателна форма