суперчасовник

Речник на българския език

суперчасовник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ча-сов-ник
непълен член су-пер-ча-сов-ни-ка
пълен член су-пер-ча-сов-ни-кът
мн.ч. су-пер-ча-сов-ни-ци
членувано су-пер-ча-сов-ни-ци-те
бройна форма су-пер-ча-сов-ни-ка
звателна форма