суперуспех

Речник на българския език

суперуспех съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-рус-пех
непълен член су-пе-рус-пе-ха
пълен член су-пе-рус-пе-хът
мн.ч. су-пе-рус-пе-хи
членувано су-пе-рус-пе-хи-те
бройна форма су-пе-рус-пе-ха
звателна форма