суперуспеха

Речник на българския език

1. суперуспеха — ед. ч. непълен член

суперуспеха е производна форма на суперуспех (ед. ч. непълен член).

2. суперуспеха — бройна форма

суперуспеха е производна форма на суперуспех (бройна форма).