суперлатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. суперлатѝв
Грешни изписвания (15)
- соперлативен
- соперлативин
- соперлътивен
- соперлътивин
- сопирлативен
- сопирлативин
- сопирлътивен
- сопирлътивин
- суперлативин
- суперлътивен
- суперлътивин
- супирлативен
- супирлативин
- супирлътивен
- супирлътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | су-пер-ла-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | су-пер-ла-тив-ния | ||
| пълен член | су-пер-ла-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | су-пер-ла-тив-на | ||
| членувано | су-пер-ла-тив-на-та | ||
| ср. р. | су-пер-ла-тив-но | ||
| членувано | су-пер-ла-тив-но-то | ||
| мн. ч. | су-пер-ла-тив-ни | ||
| членувано | су-пер-ла-тив-ни-те | ||