суперлатѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. суперлатѝви, (два) суперлатѝва, м.
1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен.
2. Най-висш, върховен.
3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
прил. суперлатѝвен, суперлатѝвна, суперлатѝвно, мн. суперлатѝвни.
1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен.
2. Най-висш, върховен.
3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
прил. суперлатѝвен, суперлатѝвна, суперлатѝвно, мн. суперлатѝвни.
Грешни изписвания (15)
- соперлатив
- соперлътив
- сопирлатив
- сопирлътив
- суперлътив
- супирлатив
- супирлътив
- соперлатиф
- соперлътиф
- сопирлатиф
- сопирлътиф
- суперлатиф
- суперлътиф
- супирлатиф
- супирлътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | су-пер-ла-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | су-пер-ла-ти-ва | |
| пълен член | су-пер-ла-ти-вът | |
| мн.ч. | су-пер-ла-ти-ви | |
| членувано | су-пер-ла-ти-ви-те | |
| бройна форма | су-пер-ла-ти-ва | |
| звателна форма | — | |