суперкурорт

Речник на българския език

суперкурорт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ку-рорт
непълен член су-пер-ку-рор-та
пълен член су-пер-ку-рор-тът
мн.ч. су-пер-ку-рор-ти
членувано су-пер-ку-рор-ти-те
бройна форма су-пер-ку-рор-та
звателна форма