суперкурорта

Речник на българския език

1. суперкурорта — ед. ч. непълен член

суперкурорта е производна форма на суперкурорт (ед. ч. непълен член).

2. суперкурорта — бройна форма

суперкурорта е производна форма на суперкурорт (бройна форма).