суперарбитър

Речник на българския език

суперарбитър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-рар-би-тър
непълен член су-пе-рар-би-тъ-ра
пълен член су-пе-рар-би-тъ-рът
мн.ч. су-пе-рар-бит-ри
членувано су-пе-рар-бит-ри-те
бройна форма су-пе-рар-би-тъ-ра
звателна форма су-пе-рар-бит-ре