субтропик

Речник на българския език

субтро̀пик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. субтро̀пици, (два) субтро̀пика, м. Една от двете области, разположени в двете полукълба на Земята между тропическия и умерения пояс.
прил. субтропѝчен, субтропѝчна, субтропѝчно, мн. субтропѝчни. Субтропичен климат.
прил. субтропѝчески, субтропѝческа, субтропѝческо, мн. субтропѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • собтропек
  • собтропик
  • субтропек
  • соптропек
  • соптропик
  • суптропек
  • суптропик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-т-ро-пик
непълен член суб-т-ро-пи-ка
пълен член суб-т-ро-пи-кът
мн.ч. суб-т-ро-пи-ци
членувано суб-т-ро-пи-ци-те
бройна форма суб-т-ро-пи-ка
звателна форма