стъргало

1. стърга̀ло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

мн. стърга̀ла и стъргала̀, ср.
1. Стъргалка.
2. Уред за стъргане; ренде.
3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхождат. Отивам на стъргалото.

Грешни изписвания (3)

старгало
старгалу
стъргалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		стър-га-ло
ед.ч.	членувано	стър-га-ло-то
мн.ч.		стър-га-ла
мн.ч.	членувано	стър-га-ла-та

2. стъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъргало е производна форма на стържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стъргало е производна форма на стържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).